Асен и Никол

Асенчо дойде през октомври. Учебната година вече беше започнала. Прие го помощник-директорката. Когато ми го представи не пропусна да спомене, че в предното училище го махат неправомерно. Тя винаги се хващаше на такива приказки на родителите. Или май се опитваше да ги пробута на мен. А Асен се беше махнал от „Яворов“, защото беше сбъркал много сериозно – момчето нямало представа, че петокласничките не искат да бъдат опипвани и колегите като нищо щяха да лепнат на родителите му доста проблеми.

Класът, който водех тогава, беше изумително кротък. Бяха много мили и добронастроени деца. Това си беше заслуга на класната им от начален етап – май никой не успяваше да внуши такова доверие към „госпожата“, както Радка Ангелова. Още в началото не го приеха. Юлия и Венци сами искаха да седнат до него – да го „приобщят“, но не им се получи. Първо – защото до него не млъкваха,  и второ – успехът им падна, а той и без това не беше висок.

Тогава започнаха бележките. Аля и Симонка ми показаха бележки, които са писани от Асен за Симона. Бяха си направо цинични. После бележки до Никол, до Габи ... в един момент Асен се сбил с едно момиче, за да му вземе бележката, която го заплашили, че ще ми предадат. И тогава се намеси психоложката. Направи нещо средно между разследване и„другарски съд“. Асен само я гледаше изпод вежди и мълчеше – дума не спомена.

Опитахме да го приобщим. Той също се опита. Докато един ден Теодор и Петър ме пресрещнаха по коридора и заявиха, че ако Асен продължава „да ги преследва“, ще го набият. Той ги изчаквал да си тръгнат от училище, и почвал да върви малко след тях – според мен се е опитвал да влезе в компанията, търсил си е групичка, към която да се приобщи ... а те го приеха като заплаха. Опитах да им го обясня, но те не го харесваха, защото псувал. Някъде към средата на ноември в кабинета нахлуха двама седмокласници (и то от най-добрите във випуска), и ми заявиха, че ако не го спра, те щели да го набият – замерил ги от прозореца на втория етаж с пълна бутилка вода. Естествено аз хукнах да му крещя, и изведнъж пред мен се изправи Петър С. и ми обясни, че той е хвърлил бутилката. (Петър С. беше много интересно дете – много умен, добричък и с някакво още треперещо чувство за справедливост. Трепереше - май ги бях изплашила, но не си премълча, че грешката е негова  ... изобщо перфектен). Замеряли се, Асен бил до прозореца, а Петър към стената, Асен се навел, и бутилката, хвърлена от Петър, полетяла през прозореца. Асен се навел да види „кого е ударила“ и е бил засечен от Калоян. Невероятно, но факт – комедия на ситуациите.

В края на ноември ме викат в дирекцията и директорката ми дава едно писмо. С изумление чета, че е от Нова телевизия – получили клип с биещи се ученици, и искат обяснение. Учениците са Асен и Кристиян от моя клас. Клипът вече бил пуснат – предната вечер по новините. Дежурен учител тогава е била Румяна. Но дежурният учител пази в коридора, не в класната стая ... какво обяснение да даде? ... Шефката свиква двамата герои, както и човека, който е заснел клипа. Самият клип е пратен на телевизията от бащата ... Когато го видях се изненадах – всъщност големият шум се създаваше от подскачащите по чиновете „оператори“. „Побойниците“ Кристиян и Асен не казваха нито дума. Кристиян беше прихванал Асен в партер и не му даваше да помръдне. Изобщо нямаше удари или някакво унижение – по-скоро Кристиян гледаше нагоре съучениците си, и се чудеше какво да прави нататък. Когато извикахме родителите стана ясно, че децата застават зад Кристиян – скарали се с Асен, защото той не спирал да ги псува.

С две думи ... историята се проточи, и ни поведоха на съд за дискриминация, защото Асен бил циганче. Той не успя да завърши пети клас при нас, защото остана на поправка по математика и английски. Премести се в „Княз Борис“ и там изкласи. Последно го видях да бие тъпана на 24 май на първа линия – на шествието вървеше точно пред кмета. Тогава "Княз Борис" имаха годишнина и шествието започваше с тях. Търсих го и в списъците с външното оценяване – исках да видя как е изкарал – докато Радост не ми припомни, че той е повтарял пети клас и няма да се явява на изпит същата година.

Чак към края на седми клас Петър С. спомена, че клипът са го снимали за да го пуснат в ютуба и да станат известни. Но когато видели какво става, когато станеш известен, се изплашили и не знаели как да си признаят. Всичко било постановка, за да задоволи желанието им за моментна слава ...

А защо „Асен и Никол“? Защото около година след тези случки Габи ми каза, че някои от бележките за Симона не били от Асен. Никол имитирала почерка му и пращала бележки на Симона, защото не харесвала и двамата. Асен разбрал, и се сбил със Симона за бележката, защото тя не е била от него – осъзнал, че искат да го натопят.
Просто историята никога не е това, което си мислим. 

Вече две седмици с нов клас. Не съм забравила старите - непрекъснато си припомням разни неща, с които ме изумяваха в продължение на три години. И за тях ще пиша, когато имам време и желание.
 Като цяло – новият клас са много симпатични деца. За първа година имам толкова много синеоки в класа. И са много красиви. 

Та какъв беше проблемът – Димитър пръснал от препарата за почистване на бели дъски в устата на Николай. На човек не би му хрумнало да го направи, но мозъците на учениците работят по различен начин. Специално при Димитър – при него водещи са емоциите, и то по много интересен начин. Например още на 15 септември той се опита да замери седмокласници с пръст от една саксия, защото „ги мрази“. Признавам, че в първия момент не приех сериозно изказването му, но то имаше продължение – когато те били в четвърти клас и били дежурни, не го пускали и се заяждали. Всъщност Димитър е доста наясно с емоциите си – предполагам, че ще е добър по литература. 

А предисторията на днешния проблем – Николай казал на Димитър, че е влюбен в Инес. Димитър му казал да млъкне, защото той е влюбен в Инес и няма никакво намерение да я отстъпва на Николай. Николай обаче отказал, и дори включил в исторята Пламен – че и той е влюбен в Инес. Инес изобщо не взе отношение по темата. Така или иначе цялата история завършила с това, че Димитър съборил Николай на пода и докато онзи му викал – пръснал в устата му от препарата, който чистачките били забравили в стаята.